"Любовта е убила повече хора, отколкото е направила щастливи..."
Това не съм го измислила аз. Но съм го запомнила, а го прочетох за първи път преди 7-8 години. Спомням си също, че погубвала и много черни дробове. Опит за малко хумор.
И аз ще се поровя в любимата тема - да попиша за любовта. И аз преди пишех от тези красивите стихове за любовта, морето, китарите и очите му. След това не можех да повярвам, че съм ги писала. Ако ме питате дали бих писала сега или някога отново такива стихове, бих казала - не. Но не защото съм сърдита на живота си и съм се отказала да вярвам, че любовта я има като в стиховете. Не!
Има я, и по-хубава я има.
Ето сега пиша за нея. Вярно, че форматът е по-ръбат и зъбат от римите, но то и любовта, за да я има трябва да можеш да я пазиш, да вярваш я нея, да я искаш - със зъби и нокти.
Знаете ли, аз съм зодия Скорпион.
Вярвам, че зад цялата суета, всички имат нужда да имат човек до себе си. Специален. Всички. И всички заслужават. И го търсят - осъзнато или не.
Да вярваш в това е трудно. Аз вярвам на инат.
Не съм открила друг начин - или трябва да си със затворени очи и уши или на инат да вярваш.
Аз не съм си затворила очите, нито запушила ушите. Напротив, виждам и чувам много неща.
Веднъж си говорехме с един приятел. За живота, за брака, любовта. Той ми каза - " Знаеш ли, че купувам жена си. Купих и нова кола и затова сега стоим с теб до толкова късно, а тя не ми е звъняла. По принцип мърмори, когато закъснявам толкова"
Мъж на около 40, ново Волво, магистралата към Варна. Около 19-20ч. вечерта, делничен ден, приятна девойка на около 20 го придружава. Намалява музиката и започва да рови в телефона си. "Тихо сега, че ще звъня на жена ми." "Не мога да разбера защо и звъниш сега?!" Усмивка. "Важното е аз да и се обадя преди тя да започне да ме търси." Усмивка.
Отново делнична вечер, на път за някакво заведение, момиче и момче (двойка). "С кой ще се виждаме?" "С един мой приятел, прибрал се е от Испания. Моля те само да не споменеш случайно пред мацката, че е женен. Почти съм сигурен, че знае, но все пак...."
Не ми се пишат повече такива неща. Сериозно.
Аз наистина започвам да полудявам от всичко, което е около мен.
Вие виждате ли ги всички тези неща? А вече и "Хванати в изневяра" дават!
Трябва все повече и повече кураж, за да обичаш, а?
Пожелавам ви го!!!
НИКОЙ НЕ Е ПО- ГОЛЯМ ОТ ХЛЯБА
И ето ме отново. Господин Никой.
16.09.2008 15:13